12 януари 2009

На дядо


"Златка и Вили, две сестрички мили,
сутрин рано стават, песнички запяват..."
Помниш ли тази толкоз стара песен, сестричке?
Помниш ли как дядо ни учеше на нея?
В съзнанието ли са детските спомени, Сълзичке?
Спомняйки си за "тогава" от радост
ту плача, ту се смея...
Помниш ли безгрижните ни летни дни,
когато неуморимо ний играхме до зори?
Помниш ли сутришната пролетна роса,
тичахме и мачкахме зелената трева?
Помниш ли разходките в красивата гора...
животът ни "тогава" бе една мечта!
Но тоз живот бързо тече и не спира,
а безгрижното детство неусетно си отива.
Иска ни се пак да е "тогава" , НЕ-сега...
Иска ни се всичко отново да е на шега.
Но малките внучки на дядо
с живота заедно растат.
Сега само техните снимки
дома му празен красят.
Онези- същите дребни момиченца
вече станаха жени.
Сега родният им дом, бащината къща
далеч от тях стои.
Завлече ги някъде там темпото на 21 век,
но за раната в сърцето на дядо
кой ли ще намери лек?
Какво остава- от вестници и
телевизия да разбира той за нас?
И от гордост сълзи да рони час по час?
А ние- гоним целите си със жестока сила...
Сега осъзнаваме- амбицията душите бе убила.
Сега признаваме, че сме сгрешили.
Сега разбираме- спомени дълбоко бяхме скрили.
Сега, макар с реализирани мечти,
идваме при тебе, дядо, със разплакани очи!
Сега, нарадвай ни се истински!
Нека се прегърнем така жадувано и силно...
Сега, погледни ни с онзи поглед бащински!
Да бъдем с теб за нас е приказно и милно...
Да отидем там, където някога лудяхме,
там, където пяхме и искрено се смяхме.
След това приказка за лека нощ
разкажи ни ти,
докато уморени и спокойни
не затворим ний очи.
Нека заедно си спомним за "тогава"
и от щастие потънем във забрава.
...И макар и в търсене на своите мечти,
ние никога не бихме сам те изоставили,
защото най-святият човек за нас си ти,
животът с теб не бихме го забравили...
ОБИЧАМЕ ТЕ, дядо, запомни!
Щом сме с тебе няма нужда от мечти.
За нас,да бъдем твои внучки,е огромна чест.
Щом сме с теб не усещаме ни страх, ни стрес.
Ти ни даваш сила, щастие, любов, усмивки...
Сега разбираме! С дядо като теб на света сме
най-големите щастливки!

1 коментар:

MARIAALMISHEVA™ каза...

Този дядо е щастливец... Дано след много години да имам вкучки като вас!
:) Поздрави, много добре си се справила!