Прощално

Защо така ме нараняваш,

другата не искаш да забравиш?

Оставила е тя по теб следи,

живее тя във твойте дни...

Живее във ума ти и в сърцето,

не ми е нужна любовта проклета!

Мен целуваш, за нея мечтаеш,

за нея тъгуваш, за нея ридаеш...

Не искам щастие на сила,

виж ме- толкова нежна и мила.

Какво на мен не ми достигна,

че барикада между нас издигна?

Цялата ти се отдадох,

душата, мислите ти дадох...

Но в съзнанието тя крещеше

и твоето сърце кървеше.

Белег от любов във теб стои,

а раната не спира да кърви...

Върви! Отивай ти при нея,

аз ще продължавам да живея!

В миналото ти върни се,

а бъдещето аз ще гоня...

Със настоящето прости се,

сега сърцето си ще паза с броня!

Силата на времето

Казват "Времето лекува!"...
Колко време нужно е сега?
Но на времето не се робува...
Силна трябва да си и сама.

И тревоги, и раздели преминават.
Всичко се лекува... Запомни!
И грешките жестоки се прощават
и нов живот започваш ти!

След време всичко си забравил,
изчезва белега от тежка рана.
И тъжни спомени далеч оставил,
и вече радостта не е измама.

Да! Времето лекува!
Душевен мир достигаш ти...
Любовта навсякъде върлува...
Щастливо блесват твоите очи!

И когато...

И когато останеш неоценен,

когато жестоко бъдеш ранен,

болката в душата ти гори,

а сърцето не спира да кърви.

И когато ежедневно се бориш,

и с хиляди сълзи се тровиш,

и падаш... и ставаш,

и по пътя продължаваш.

И никой, нищо не може да те спре,

и мъката не може да ти се опре,

и болезнено вървиш по пътя свой,

и живееш с душата на герой.

И когато нищичко не ти остане,

и светът е пълен със забрани,

и сам- не се страхуваш,

и на болката не робуваш.

И когато подкрепа от никой не взимаш,

и когато загубиш всичко, що имаш...

Тогава още по-силен ти бъди,

тогава следвай своите мечти!

В търсене

В търсене на любовта

се лутам по света...

И вятъра дори догоних,

и хиляди сълзи изроних.

Но любовта- дълбоко бе се скрила

и следите към себе си- изтрила.

И пътят за нея бе безкраен,

а силният ми дух- нетраен.

В търсене- много сили изхабих,

но търпението си не изгорих.

И търсех, и чаках, и следях,

и в търсене- себе си разпилях.

Но бях решена- ще я открия,

дори и нож в сърцето да забия.

Ще я срещна, ще я изживея,

дори живота си да пропилея.

И ето, че внезапно я намерих аз,

живях с нея всеки ден и всеки час.

И сега, никога не ще скърбя,

на любовта сърцето си ще даря.

Прости!

Не искам, приятелко моя,
не искам ти да ме предаваш.

Аз да вървя по пътя свой,
а ти сама да ме оставяш.

Тежко ми е! Ти не ме разбираш,

не спя по цели дни заради това.
И сърцето всяка нощ раздираш,
и отблъскваш страшно любовта...

Не искам надалеч да бягаш,

и да страниш от мен не искам.
И не искам ти да страдаш,

и чувства силни да подтискам!

И да пия сама тежко вино,

и да слушам музика сама дори,

и животът да отиде на кино,

и смехът ни да спре да кънти!

Заробила съзнанието

Ти си заробила съзнанието си,
ти и душата си продаде,
ти си загърбила желанията си,
а той на теб какво ти даде?

Ти си му дарила сърцето си,
и тялото си- цялото го даде,
сподели със него мечтите си,
и мислите по него си раздаде!

И живя със него живота си,
и стихове му беше посветила,
и подари му празниците си,
и му показа любовта си цяла!

И го гледаше нежно с очите си,
и кръвта ти течеше за него,
и пак за него проливаше сълзите си,
и вярваше, че цял живот ще си до него!

Но той НЕ заслужава!

Писна ми

Писна ми от щастие въздушно,
писна ми и от усмивките лъжливи.
Писна ми от суета ненужна,
къде са ви емоциите диви?

Кому е нужна красота,
направена излишно, смешно?
По-добре живей във пустота,
гледай на живота "грешно"...

Смей му се и подиграй се на съдбата!
Играй си твоя роля в твоя филм.
Почувствай как лети душата!
Да! Летящият герой си ти във този филм...

Писна ми от безкрайно от глупост море!
Писна ми и простотията да няма край!
Писна ми да няма кой да ме разбере!
Писна ми да търся нереален рай!

Докога

Слънчево е! Но и дъжд вали...

и звукът от тежка капка в локвата кънти.

Пристъпвам бавно, тръгнала наникъде,

далеч от мрачен шум и силни викове.

Единствено гласа на стъпките си чувам

и от нищо аз не се страхувам.

Спокойно е... и тихо е в дъжда,

щастлива ме прави таз самота.

И нищо не търся, нищо не искам,

без цел и без посока вървя.

Снимката ти до сърцето си притискам

и продължавам... вървя ли, вървя.

Не! Излъгах!

Тебе търся, теб желая!

Къде, по дяволите те изгубих?

До мене да си аз мечтая...

Докога ще виждам
образа ти само в локвите?

Не си отивай

Остани до мен!

Не, не си отивай

и спомените сладки

не изтривай...

Остани до мен!

Не бягай от света ми.

Искам да си тук,

да спреш дъха ми...

Остани до мен!

Приказката наша
не забравяй...

Ела и върху мен нови

спомени създавай!

Остани до мен!

Не махай със ръка

за сбогом...

Остани до мен!

Разбери- без тебе аз

не мога...

С теб до края

Хайде! Хвани ме за ръка

и води ме ти по своя път,

да избягаме от тази самота,

да се скрием в някой кът...

Отведи ме на места,

където искаш двамата да сме,

там, където никога не съм била,

там под чистото, синьо небе.

Там ще бъда аз щастлива,

защото само ти ще си до мен,

там ще се почувствам жива,

там ще споделиме своя ден.

И ако наистина щастието срещна,

ще ти бъда длъжна цял живот,

ще бъда с тебе адски "грешна",

ще ти подаря цялата любов...

Пристрастена

И не искам, и не мога вече

да стоя сама и да те гледам отдалече.

И не мога, не издържам вече,

чакам те, търпението ми изтече...

Толкова си независим,

толкова си горд.

Ти за мене си орисан,

единствен си по своя род.

Ти създаден си за мене,

ти не си за друга.

И сърцето ти ще взема,

ще се влюбиш до полуда.

Не! Недей да бягаш...

аз ще те настигна.

И във мене ще повярваш,

страстите ти ще задигна.

Ела и мене ти поискай,

живей единствено за мен.

Чувствата недей подтискай,

остани завинаги във моя плен!

Всичко мое

И усмивка ти ми даде,

и блясък в моите очи,

и огън да гори във мене,

и слънце в моите дни...

И галеше ръцете ми,

и гледаше очите ми,

и целуваше устните ми,

и жадуваше тялото ми...

И превземаше мислите ми,

и докосваше сърцето ми,

и желаеше душата ми,

и крадеше любовта ми...

И искаше живота ми,

и слушаше думите ми,

и разбираше сълзите ми,

и спираше сърцето ми...

И идваше в съня ми,

и беше във мечтите ми,

и влизаше в нощта ми,

и чуваше молбите ми...

И чувстваше тъгата ми,

и спираше дъха ми,

и разбираше страха ми,

и обичаше света ми...

На Тони

Живее тя във собствен свят,

и слънчев, и красив,

светът на хубост е богат,

в него всеки е красив и див.

Грее тя от щастие засмяна,

за нея сякаш е последен всеки миг,

светът и- слънчогледова поляна,

животът с нея е велик!

Тя не търси нищо, никой...

стига и една усмивка само,

търсиш ли утеха- просто я извикай,

в нужда- насреща е приятелското рамо!

Тя е злато, тя е слънце,

ясно вижда пътя, по който върви,

навсякъде оставя на щастието зрънце,

във нея любов и надежда крещи!

Дори на света да остане сама,
тя ще раздава топлина и сила,

ще дарява до безкрая доброта,

ще е още по-сърдечна, по-мила!

Погледът и сякаш те пленява,

красива и блестяща- непрестанно,

и никого не ще да наранява,

до нея благосвовен си постоянно!

Благодаря ти, приятелко нежна,

за всички мигове със теб,

било то весели, било то тъжни,

ти превърна се във моя лек...

Твойто име е Жена!

Знаеш как живота да живееш,

на тебе давам своята душа,

продължавай вечно да се смееш!