Ти...

Нещо в тебе ме привлича,
нещо дърпа ме към теб,
аз по тебе се увличам,
а уж сърцето е от лед!

Ти си хладен, но чаровен,
ти от хубост си отровен,
ти- загадъчен, но ясен,
ти си наркотик опасен!

С теб деня умира...
и нощта се ражда,
за теб умирам
аз от жажда.
С теб денят се изяснява,
с тебе слънцето изгрява!

С теб не спирам
да се чувствам жива...
за теб умирам,
само с тебе съм щастлива!

Ти изгаряш цялото ми тяло,
с тебе времето е сякаш спряло...
Ти си мойта нежна дрога,
вярвай ми- без теб не мога!

Чаканият май

Тръгвам сама...
незнам накъде.

Към безкрайно небе

или необятно море?

Нищо не търся,
нищо не искам.

Тук е само надеждата,
силно до мен я притискам.

Какво ли ще видя,
кого ли ще срещна?

Не искам да зная,
аз само мечтая...

Мечтата е тази,която ме води...

Тя ме пази от непредсказуемостта.

С мене хиляди пътеки ще изброди,

тя ще ме върне в реалността.

Дори и там, където никого не зная,

аз ще продължавам да мечтая.

Дори и сама ще бъда щастлива,

ще срещна мечтата- току що се родила.

И ще я следвам до край,

знам- ще дойде чаканият слънчев май!

Тогава радостта във мен ще разцъфти,

а аз ще преследвам нови мечти!

Барикада

Издигнах барикада

между мене и света...

сега света ще страда,

а аз свободно ще летя!

Ше летя нависоко

между слънце и небе,

в морето ще плувам дълбоко,

но на земята да стъпя- не ще!

Над всички лъжи ще стоя,

с усмивка ще гледам злото в света...

ще се усмихвам вечно, силно,

ще се усмихвам със душа "обилно".

Барикадата ще бъде моя броня,

всяко зло от мене ще прогоня...

само на себе си радост ще дарявам,

защото само себе си истински познавам!

"Приятелка"

Силна, страшна буря,
току що родил се ураган,
но аз не ще да изгоря,
сърцето ми е топъл храм.

Храм на болка и тъга,
които сърдечно приютих...
и аз не ще да съм сама,
нищо че спомените изгорих.

И макар с болката "приятелка" да съм,
макар и крайно тежка да е тя,
макар животът ми да е кошмарен сън,
болката ще ме пази във съня.

Нека дълбоко в сърцето ми се вкопчи...
нека бъда тъжна, нека ме боли,
но бурята падение от мен не ще изкопчи,
бурята никога не ще ме победи...

И тя, "приятелката"- болката
още по- силна ще ме прави,
нищо че изяде до дъно душата,
тя не би могла да ме намрази.

Тя- болката... силно обича ме!
Тя винаги ще е до мен, във мен...
и бурята заедно ще победиме,
защото аз я пазя в моя храм!

Колко още?

Не ги ли виждаш?
В очите ми безброй сълзи се крият.
Недей да бягаш!
Ръцете вечно тебе дирят.
Не го ли чувстваш?
Сърцето ми за теб живее.
Не го ли чуваш?
Гласът във въздуха се рее.
Не го усещаш?
Душата- всичко я боли.
Не го съзнаваш?
Тялото- за теб гори.
Не забелязваш?
Коси и грим за теб оправям.
Не ме ли искаш?
Цялата ти се отдавам.
Не оценяваш?
Мечти и празници на тебе давам.
... Но ти не заслужаваш,
да те обичам аз да продължавам!

Ако някога

Ако някога си ме обичал,

ела при мен, подай ръка!

Ако някога си ме обичал,

ела и усмихни се от душа!

Ако някога бил си влюбен в мен,

искай ме сега, цялата вземи ме!

Искай ме, да дойда в твоя плен,

от любов сега ти умори ме!

Ако някога истински си бил до мен,

не само физически, а наистина,

ела и подари ми своя светъл ден,

дай ми своята блестяща истина!

Кълна се!

Ще се променя...

и по-добра ще бъда,

и кураж на себе си ще подаря,

и за грешките си ще се съдя.

Ще бъде трудно новото начало,

но ще се променя- кълна се!

Всяка трудност ще посрещам смело,

притежавам много сила и ценя се.

Знам коя съм и защо живея

и знам, че много пъти аз греших...

и сълзи по трудната промяна ще пролея,

но ще бъда нов човек- реших!

Отидох там, където не трябваше,

срещнах хиляди неща- лоши и добри,

постъпвах глупаво, а не биваше,

и на хора невинни сторих злини.

От реалността бягах далече,

буквално от всичко опитах,

черният живот жестоко ме повлече,

без цел и посока навсякъде тичах.

И незнаех, че пътя е грешен,

и не спирах по него да вървя,

и упрека ти ми изглеждаше смешен,

и не спирах ежедневно да се тровя.

Тогава всичко ми харесваше,

всичо беше като на шега

и ти ядосан ми крещеше,

ала аз не можех да те разбера...

Не можех или не исках? Незнам!

Знаех само, че живея в розов свят.

Сега, последните си сили ще отдам,

на света да видя истинския цвят!

Със своята събда се сблъсках

и разбрах- съвсем различен е живота.

От съвети главата си пръснах,

но на нови грешки не сложих хомота!

Дрога, пиене, сутришно прибиране...

В новия ми свят непознати ще са тез неща.

На истинските хора ще започна аз издирване.

Ще постигна ли промяна? Чудя се сега...

Дали ще имам сили да успея,

да пречистя душата си от мисли грешни,

дали ще мога да се овладея,

да се откажа от навици смешни?

Да! Ще мога!

Да! Трудно ще е, тежко ще боли!

Да! Но притежавам воля!

Да! Ще сбъдна своите мечти!

Казвам "Старт" на моята промяна,

защото себе си обичам...

На грешките си слагам знак "Забрана".

Тук и Сега се заричам!!!

Ако бях...

Ако бях вода,

щеше всяка капка от мен да ти дам.

Ако бях сълза,

щеше във очите ти да се създам.

Ако бях огън,

щеше жарта ми в тебе да гори.

Ако бях море,

щеше да те галя нежно с моите вълни.

Ако бях небе,

щеше винаги да съм чисто за теб.

Ако бях слънце,

щеше да стопя в сърцето този лед.

Ако бях книга,

щеше да ти се отдам от начало до край.

Ако бях Бог,

щеше да те заведа в самия рай.

Ако бях птица,

щеше да те уча с мене да летиш.

Ако бях сън,

щеше винаги спокойно ти да спиш.

Ако бях играчка,

щеше да ти позволя да ме разкъсаш от игра.

Ако бях цвете,

щеше да съм сълза, но момина сълза.

Ако бях наркотик,

щеше към мен да си жестоко пристрастен.

Но Аз съм си Аз,

сега готов ли си да си до мен?!

Навън вали...

Навън вали...

И мрачно, и празно е в нощта.

И дърветата, и облаците ги боли...

и те знаят- душата ми скърби сега.

Животът ми върви на бавни обороти,

а силно дъждът се удря във стъклото...

в стъклото на пустата ми стая,

където ми остана само да мечтая.

А моята мечта е слънчев лъч да видя,

да стопли леденото ми сърце...

Мечтата ми е топъл глас да чуя,

да се рея като птица в слънчево небе.

Не искам тебе! Искам свобода!

И от света да изчезне тази тъга...

искам просто книга, вино или песен,

да умре във мене таз студена есен.

Но докато сърцето не спре да тъжи,

зная- няма да спре да вали!

Сълзите- като капки дъжд ще падат,

а мечтите ми в пространството ще бягат!

Ако е грях... прости ми!

Грях ли е това, че те забравих,

че всичките ти снимки изгорих,

че хиляди грешки аз направих,

че да те обичам аз се уморих?

Грях ли е, че очите ми не искат да те виждат,

че тялото за тебе вече не гори,

че всичко в мен те ненавижда,

че сърцето от любов... и то се умори!?

Грях ли е, че виждайки те... виждам "еди кой си",

че за мене вече си просто непознат?

Да! За мене ти си "еди кой си"...

Не съществуваш вече в моя свят.

Грях ли е, че забравих името ти,

че спрях завинаги да те обичам,

че не помня даже погледа ти,

че спрях "липсваш ми" да го изричам?

Грях ли е, че нов живот започнах да живея,

че престанах в теб да вярвям,

че непрестанно искрено се смея,

че "Обичам те" на друг го казвам!??

Ако е грях... прости ми!

Намерих те

Ти си този, който търся,

който диря нощ и ден,

ти си този, който чакам,

вярвам силно, че ще си до мен.

Твоят образ аз създавам...

и на мечтите си напълно се отдавам,

защото вярвам- в моя свят ще дойдеш ти,

когато не ще има смисъл от мечти.

Във фантазиите ти си идеален...

малко добродушен, малко и фатален.

Ти си силен, смел, мъжествен.

С теб животът ми е песен...

Аз те търся непрестанно,

с надежда във очите постоянно.

Търся те навсякъде около мен,

как жадувам да съм в твоя плен.

Дали си истина или лъжа,

дали възможно е да си до мен сега?

Да продължавам ли за тебе да мечтая

и в съня си тъжно да ридая?

Но ето! Търсих те... и те намерих!

Същия като във моята мечта...

Да! Търсих те... и те намерих!

Няма край да има нашата игра.

Ти за мен си сладка болка, истинска любов,

ти като слънце в моя свят дойде,

ти изпълни с радост целия живот,

ти със страст изпълни моето сърце!

Илюзия - Реалност

Страхувам се от себе си самата,

безброй илюзии имам във главата.

Реалността все от мене бяга,

а животът ми- опасна сага.

Тръгвам аз в неправилна посока,

от никого не получавам вярната насока.

Силна и свободна аз изглеждам,

но винаги встрани поглеждам.

И пак натам тръгвам... и не се връщам.

По пътя си назад не се обръщам.

Но този път, отъпкан е с несбъднати мечти,

с измамно щастие и хиляди лъжи.

Да срещна истина е невъзможно,

а радостта, макар блестяща е тревожна.

Всеки гледа ме със поглед лицемерен,

преструва ми се на приятел верен.

А аз се радвам... вярвам на измислени герои,

всеки в нова кожа влиза и играе роли.

Дали е време да се върна там, откъдето съм дошла...

макар и трудно, да просъществувам във реалността!

Връщам се... Сега Аз съм Аз и Ти си Ти...

Смело носим кръста си във тежки дни.

За постъпки и решения сме отговорни,

но сега поне сме искрени, свободни!

Зад стената...

Една стена между тях стои,

разделя две измамени души.

Души, копнеещи за мъничко любов,

души, борещи се със света суров.

Те стената мъчат се да разрушат

и жаждата един за друг да утолят.

Те дирят вечнотърсената свобода,

имат нужда да запълнят свойта празнота.

А зад стената те дори незнаят...

там какво и кой ли има!?

Може би това е раят

или тежка, мрачна, вечна зима!?

Незнаят, но силно вярват,

че там ги чака някой по-реален...

Незнаят, но още се надяват,

че ще намерят някой истински, но идеален!

И ето!... Срути се стената!

И сбъдна се на двамата мечтата.

Намериха се- две сърца разбити...

от фаталния живот пребити.

Сега, съединиха се в едно,

по-силни, от който и да е било.

Забравиха за раните горчиви,

сега са повече от всякога щастливи!

Обещавам!

Посрещам съдбата си смело,

вървя гордо напред и нагоре.

Пред проблемите си не навеждам чело,

кой, каквото и зло да ми стори.

Зная, че ще бъда победител,

ще побеждавам в живота, във всяка борба.

Никога не ще съм безучастен зрител,

тихо и безмълвно никога не ще стоя.

И на жестока болка аз ще устоявам,

ще откривам радостта във всеки миг.

И щастие на всеки ще дарявам,

ще ме запомнят хората със светъл лик.

Ще се науча грешки да прощавам,

ще пазя единствено спомени мили.

Ще се старая никого да не ранявам,

да се справям с трудности, ще имам сили.

И горда, и красива аз ще бъда,

ще раздавам милосърдие и топлина.

За нищо, никого няма аз да съдя,

ще си отида със усмивка от света...

Обещавам!!!

Жалка картинка

С тежка, тузарска походка минаваш през мен.

Мислиш си, че още искам да те имам аз.

Но ти си този, който представя си ме по сатен.

Свери часовника си, сега е грешен твоя час.

Бавно стъпваш... хем царски, хем небрежно.

О, поръчал си ми питие!?

Приближаваш се и ме поглеждаш нежно.

Но съжалявам, няма го наивното дете.

И продължаваш да играеш роля на тузар.

Държиш се така, сякаш си сам.

Явно животът не ти е ударил заслужен шамар.

Ти нямаш чувство ни за усет, ни за срам.

След цялата болка, що ти ми причини,

мислиш си, че с питие душата ми ще купиш.

Но знай, любовта ми не се заменя за пари.

Успя достойнството си ти да срутиш...

Не ти утива да играеш роля в този филм,

осъзнай се- ти си адски жалък.

Променяш външността си, своя стил,

но оставаш същия "човек"- малък.

Пиеш вино... Вече пета чаша,

тръгваш си и махваш ми с ръка.

Искрено за тебе аз се плаша...

Била съм с теб- огромна грехота!

Желая ти цялото щастие на света,

дано и грешките си да поправиш...

От розов в черен не сменяй на живота си цвета,

дано да имаш сила да се справиш!

Анализ

Преди...

Ти беше с мен,

а обичал си нея.

Целуваше мен,

копнял си за нея.

Прегръщаше мен,

жадувал си нея.

Докосваше мен,

представял си нея.

Гледаше мен,

мислел си за нея.

Спеше до мен,

сънувал си нея.

Събуждаше се с мен,

мечтал си за нея.

Сега...

Мечтаеш за мен,

събуждаш се с нея.

Сънуваш мен,

спиш до нея.

Мислиш за мен,

гледаш нея.

Представяш си мен,

докосваш нея.

Жадуваш мен,

прегръщаш нея.

Копнееш за мен,

целуваш нея.

Сега обичаш мен,

ала си с нея...

За мама

Тя е единствена и неповторима.
Тя е върховна и незаменима.
Тя е истинска жена.
Да! Тя е майката една!
Когато трудно ти е в този свят,
когато всички наоколо крещят,
когато на всеки сърцето е от лед,
тогава Тя, със сигурност, ще е до теб!
Щом страданията чашата преливат,
щом сълзи от очите се изливат,
щом от реалността опиташ да избягаш,
отново на майчинското рамо се облягаш!
...И грешките твои безброй Тя разбира.
Макар и грешник, да те обича не спира.
...И тръгнеш ли по грешен път,
тя ти казва истината,а другите мълчат.
И във възход, и във падение,
ти допитваш се до майчинското мнение.
Тя помага ти и в радост, и в беда,
тя раздава се за теб от цялата душа.
Тя те е научила Човек да бъдеш
и останалите да не съдиш.
Тя те е научила на милосърдие и добрина,
да откриваш ценностите във света.
Заради теб косата и ще побелее,
ала Човек да те направи, ще успее.
Щом пролееш ти сълза,
тя двойно пролива.
Щом види във очите ти тъга,
нож в сърцето я забива.
Но когато се усмихнеш ти,
денят и мрачен ще се освежи.
Тя, за теб живее, Не- за мен,
щастлива прави я всеки ден!
Тя е твоят ангел-пазител
и на радостите ти дарител.
Тя е твоят свят водач,
тя за теб е истински пазач.
Чуйте ме!
Обичайте майките и ги пазете,
грижете се за тях като за красиво цвете.
Те са и слънце, и огън, и вода.
те са най-ценното нещо на света!

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО!

Бъди до мен

Знаеш ли ти,

че една усмивка само озарява моя мрачен ден?

Мислиш ли ти,

че можеш любовта си да дариш на мен?

Страдаш ли ти,

че мъката те кара на живота да се сърдиш?

Можеш ли ти

спомени стари с лека ръка за загърбиш?

Мечтаеш ли ти

да срещнеш щастието тъй желано?

Чакаш ли ти

да срещнеш истински човек,да те обича само?

Желаеш ли ти

умение да имаш да откриваш красотата?

Вярваш ли ти,

че добрият ангел чука на вратата?

Искаш ли ти

сърцето си на някого да подариш?

Мразиш ли ти

щастието си с други да делиш?

Бягаш ли ти,

щом страшна трудност на пътя ти стои?

Помниш ли ти,

че никога не се отказваше от своите мечти?

Харесваш ли ти,

че сега безброй въпроси ти задавам?

Обещаваш ли ти,

че отговори аз ще получавам?

Обичаш ли ти

живота и тази приказна любов?

Аз за теб на всичко съм готова...

бъди за мен и ти готов!

На дядо

"Златка и Вили, две сестрички мили,
сутрин рано стават, песнички запяват..."
Помниш ли тази толкоз стара песен, сестричке?
Помниш ли как дядо ни учеше на нея?
В съзнанието ли са детските спомени, Сълзичке?
Спомняйки си за "тогава" от радост
ту плача, ту се смея...
Помниш ли безгрижните ни летни дни,
когато неуморимо ний играхме до зори?
Помниш ли сутришната пролетна роса,
тичахме и мачкахме зелената трева?
Помниш ли разходките в красивата гора...
животът ни "тогава" бе една мечта!
Но тоз живот бързо тече и не спира,
а безгрижното детство неусетно си отива.
Иска ни се пак да е "тогава" , НЕ-сега...
Иска ни се всичко отново да е на шега.
Но малките внучки на дядо
с живота заедно растат.
Сега само техните снимки
дома му празен красят.
Онези- същите дребни момиченца
вече станаха жени.
Сега родният им дом, бащината къща
далеч от тях стои.
Завлече ги някъде там темпото на 21 век,
но за раната в сърцето на дядо
кой ли ще намери лек?
Какво остава- от вестници и
телевизия да разбира той за нас?
И от гордост сълзи да рони час по час?
А ние- гоним целите си със жестока сила...
Сега осъзнаваме- амбицията душите бе убила.
Сега признаваме, че сме сгрешили.
Сега разбираме- спомени дълбоко бяхме скрили.
Сега, макар с реализирани мечти,
идваме при тебе, дядо, със разплакани очи!
Сега, нарадвай ни се истински!
Нека се прегърнем така жадувано и силно...
Сега, погледни ни с онзи поглед бащински!
Да бъдем с теб за нас е приказно и милно...
Да отидем там, където някога лудяхме,
там, където пяхме и искрено се смяхме.
След това приказка за лека нощ
разкажи ни ти,
докато уморени и спокойни
не затворим ний очи.
Нека заедно си спомним за "тогава"
и от щастие потънем във забрава.
...И макар и в търсене на своите мечти,
ние никога не бихме сам те изоставили,
защото най-святият човек за нас си ти,
животът с теб не бихме го забравили...
ОБИЧАМЕ ТЕ, дядо, запомни!
Щом сме с тебе няма нужда от мечти.
За нас,да бъдем твои внучки,е огромна чест.
Щом сме с теб не усещаме ни страх, ни стрес.
Ти ни даваш сила, щастие, любов, усмивки...
Сега разбираме! С дядо като теб на света сме
най-големите щастливки!

Жените

На Мария и Тони

Отворих вратите на моя нов свят
и видях живота в съвсем различен цвят...
В търсене на щастието колко време аз изгубих,
но дойде ден-в живота си безкрайно аз се влюбих.
Бях покорна,слаба,лесноранима душа.
Сега забравих! Какво ли бе това "тъга"?
Малкото глупаче порастна-
превърна се в жена.
Сега тя прегазва по пътя си
всяка греда.
Тя! Опита от всичко,но много изгуби...
Сега на смешните си грешки тя се чуди.
Тя! Стотици,хиляди пъти бива ранена,
ала сега не може да бъде от нищо и никой сломена.
Тя! Повярва в себе си и в любовта.
Сега тя е една силна и смела жена.
Жена! Отвръщаща на злото със добро.
Жена! Приютила се в пълно от мечти кресло.
Тя! Намери хора,достойни да бъдат до нея.
Дойдоха те като магия от добрата фея.
Те! Подкрепят я и в радост, и в беда.
Те! На ценно място са в нейната душа.
Те! Един за друг и в огъня се хвърлят даже.
И трудният живот дори не може да ги смаже.
Те! Сами по себе си са уникални,
а заедно са просто идеални.
Безразлични са към слухове банални,
към злобните клюки са фатални.
Изживяват всеки миг като последен,
макар и пътя към успеха да е леден.
Те! Истински са, чисти и красиви...
House music - ах, колко са игриви.
Те! Имат ясно заявени пред себе си цели.
Падат, стават, борят се и са много смели.
Даряват любовта си те взаимно,
а щастието им не е привидно.
С чар, усмивки обаяват те...
Живеят в огряно от хубост поле.
Да! Напълно реални са тез същества...
Обичам ги повече от всичко на света!