Навън вали...

Навън вали...

И мрачно, и празно е в нощта.

И дърветата, и облаците ги боли...

и те знаят- душата ми скърби сега.

Животът ми върви на бавни обороти,

а силно дъждът се удря във стъклото...

в стъклото на пустата ми стая,

където ми остана само да мечтая.

А моята мечта е слънчев лъч да видя,

да стопли леденото ми сърце...

Мечтата ми е топъл глас да чуя,

да се рея като птица в слънчево небе.

Не искам тебе! Искам свобода!

И от света да изчезне тази тъга...

искам просто книга, вино или песен,

да умре във мене таз студена есен.

Но докато сърцето не спре да тъжи,

зная- няма да спре да вали!

Сълзите- като капки дъжд ще падат,

а мечтите ми в пространството ще бягат!