"Приятелка"

Силна, страшна буря,
току що родил се ураган,
но аз не ще да изгоря,
сърцето ми е топъл храм.

Храм на болка и тъга,
които сърдечно приютих...
и аз не ще да съм сама,
нищо че спомените изгорих.

И макар с болката "приятелка" да съм,
макар и крайно тежка да е тя,
макар животът ми да е кошмарен сън,
болката ще ме пази във съня.

Нека дълбоко в сърцето ми се вкопчи...
нека бъда тъжна, нека ме боли,
но бурята падение от мен не ще изкопчи,
бурята никога не ще ме победи...

И тя, "приятелката"- болката
още по- силна ще ме прави,
нищо че изяде до дъно душата,
тя не би могла да ме намрази.

Тя- болката... силно обича ме!
Тя винаги ще е до мен, във мен...
и бурята заедно ще победиме,
защото аз я пазя в моя храм!