Копнеж

Душата на птиците нося,
висините да стигна аз мога.
Но сила не искам да прося,
свободата е моята дрога.

Излитам, изгубвам се, спирам.
Имам просто един ориентир.
Оглеждам се и тук разбирам.
Крайната точка е вечният мир.

Посоката търся, копнея...
Да, и нека бъде светлина!
Страстта си по света ще лея,
зная има истина една -
Човек да бъдеш,
да раздаваш добрина!

01.08.2012

До край

Да те забравя - как ли бих могла?
Ти, който ме научи да обичам.
След толкова години, тук, сама,
не спирам в тебе да се вричам...

На лентата, във сетния си миг,
"сбогом" ще прошепна, просълзена.
Ще се взирам в светлия ти лик,
ще умра от обич изтощена.

От небето аз ще те закрилям,
макар и да боли, че ме забрави.
Спомени прекрасни ще събирам,
ах, ти най- щастлива ме направи!

Първата любов със теб усетих,
беше като приказка вълшебна.
Сили да простя едва намерих...
и "Обичам те"
е думичката ми последна!

За теб

Поискай ме...

аз цялата ще ти се дам.

И себе си

във нов живот ще пресъздам!

Докосвай ме...

накарай тялото ми да гори.

И нежно

всяка част от мене покори!

Целувай ме...

навсякъде със устни жадни.

Единствено на теб

дарявам всичките си тайни!

Почувствай ме...

как тихо идвам във съня ти.

И с цветни

багри озарявам аз деня ти!

Намирай ме...

дълбоко във душата ти живея.

По теб

горя и непрестанно аз копнея!

Заклевай ме...

влюбена да бъда всеки миг.

Само с теб

светът е толкова велик!

Обичай ме...

възраждай любовта ми всеки ден!

Обичам те...

остани завинаги до мен!

Двама

На острова самички двама,
далеч от всякаква измама,
живеят в приказка красива,
а любовта им- дива и игрива...

Нишо друго не е нужно,
щом омразата е чужда,
непрестанно- ден и нощ,
потънали са във разкош...

Страст в сърцата им кипи,
бурен огън от любов гори,
с клетвата за вечната любов,
ще се борят със света суров...

Те завинаги ще бъдат двама
и животът им във цветна гама,
ще рисува прелестни картини-
спомени за двамата любими...

И те се оженили и заживели
щастливо до края на дните си... :)

Неверница

Да обича - не умее,

но мъжките сърца владее.

Съзнанието им изпива,

а после надалеч отива.

В твоето легло сега е,

а утре в друго ще играе.

Чаша вино с теб изпива,

а друг със страсти я облива.

Ти я искаш и се палиш,

а уж неверниците мразиш.

Но тя пред теб е само твоя,

докато се скрие зад завоя!

По пътя

Сбъркахме пътя!
Даже май се изгубихме...
Но тебе аз не съдя,
че себе си погубихме.

Изгубени- объркани, сами-
вървим по път безкрай...
А накъде сме тръгнали,
не подозираме през слънчевия май!

Предай от тук нататък!
Нищо, че посоката е грешна.
Да оставим отпечатък,
да бъде мисията ни успешна.

Ала пътя сбъркахме!
Пъзелът е адски сложен...
Назад главите да обърнем-
мисията невъзможна!

Там, ние други бяхме
и началото различно бе...
Помниш как се смяхме,
отпечатъкът е в твоето сърце!

Сега, по пътя грешен,
аз съм аз и ти си ти...
Но филма пак е смешен.
Аз до теб съм! Стой до мен и ти!

Тогава, когато ...

Тогава, когато всичко беше идеално..
Тогава, когато слънцето не спираше да грее..
Тогава, когато чистият дъжд изтриваше
фалшивите маски от лицата на хората..
Тогава, когато ние бяхме истински..
Тогава, когато не спирахме да се смеем..
Тогава, когато всеки миг разбирахме
кои сме и защо сме тук..
Тогава, когато се гледахме очи в очи
и се радвахме на тишината..
Тогава, когато целия свят беше наш..
Тогава, когато лежахме на онази поляна и
нежно преплитахме ръцете си..
Тогава, когато радостта върлуваше навсякъде..
Тогава, когато се чуствахме истински живи..
Тогава, когато усещахме всеки удар на сърцето си..
Тогава, когато денят ни идваше и си отиваше с усмивка..
Тогава, когато сякаш всеки ден се раждахме отново..
Тогава, когато заспивахме, очаквайки с нетърпение "утре"..
Тогава, когато сънят ни беше ясен и спокоен..
Тогава, когато очите ни блестяха толкова силно, все едно
са красиви звезди в далечното, необятно небе..
Тогава, когато имахме нужда просто да съществуваме..
Тогава, когато нищо не ни липсваше,
а всъщност нямахме никак много..
Тогава, когато срещнахме и нея- любовта..
Тогава, когато знаехме, че доброто живее в нас..
Тогава, когато надеждата никога не си отиваше..
Тогава, когато сълзите ни бяха чуждо понятие..
Тогава, когато не знаехме какво е самота..
Тогава, когато тичахме неуморимо и гонехме
страстния летен вятър..
Тогава, когато с телата си усещахме дори
всяка частица от времето..
Тогава, когато стояхме на онази нашата пейка в парка..
Тогава, когато забравяхме за болките..
Тогава, когато оптимизъм пръскаше сърцата ни..
Тогава, когато смело заставахме пред трудностите..
Тогава, когато минавахме заедно през дъгата..
Тогава, когато постоянно мечтаехме..
Тогава, когато безгрижно бродихме из планините..
Тогава, когато си играехме на "най-веселата усмивка"..
Тогава, когато наивно брояхме звездите..
Тогава, когато играехме роли в собствения си филм..
Тогава, когато аз знаех кой си ти и ти знаеше коя съм аз..
Тогава, когато понасяхме всеки шамар на живота..
Тогава, когато просто спирахме да мислим..
Тогава, когато и вярата не угасваше..
Тогава, когато искахме да променим света..
Тогава, когато не преставахме да си даряваме радост..
Тогава, когато пазехме всеки спомен дълбоко в съзнанието си..
Тогава, когато ме караше да се усмихвам или да плача от щастие..
Тогава, когато компромисът имаше значение..
Тогава, когато ти посвещавах стихотворения..
Тогава, когато ме държеше за ръка и ме зареждаше със сила..
Тогава, когато времето сякаш спираше..
Тогава, когато всичко беше красиво..
Тогава, когато вълшвбната приказка на живота не свършваше..
Тогава, когато можехме да казваме "Обичам те, Благодаря, Прости"..
Тогава, когато просто обичахме..
Тогава бях щастлива!

Ти, Дяволе!

Да те искам Дявола ме кара,
да целувам устните ти аз изгарям.
Ръцете ти по мене да усещам,
очите страстно тебе да поглеждат.

И да те сънувам Дявола ме кара,
и все по-силно по теб да полудявам.
И живота си за тебе да живея,
мислейки за теб, от радост аз да грея.

Ти, Дяволе, защо така си ме превзел?
Да бъда вечно влюбена си се заклел?
И горещо да обичам, и дълбоко аз да страдам...
И в любов да се заричам, и болезнено да падам...

Ти, Дяволе, заби във мен на болката камата,
ти нежно ме разкъсваш между двата свята...
Заради тебе аз така обичам,
заради теб след щастието тичам!

И заради това... Благодаря ти, Дяволе!

Всичко

Горещо слънце.
Чисто небе.
Зелена трева.
Свежа роса.
Красиво цвете.
Червена ябълка.
Тежко вино.
Стара книга.
Мил спомен.
Непрочетено писмо.
Скъп момент.
Нежен жест.
Любима песен.
Синьо море.
Четирилистна детелина.
Невинно дете.
Цъфнала малина.
Голо тяло.
Неутолима страст.
Съзнание- бяло.
Ти и Аз

Нищо...

Очи слепи.
Уши глухи.
Сърце празно.
Душа пуста.
Мисли тъжни.
Устни неми.
Ръце безсилни.
Разум изгубен.
Слънце студено.
Ден мрачен.
Нощ проклета.
Сън забравен.
Спомени крещят.
Съзнание боли.
Чувства кървят.
Животът си ти...

Сама

И ти ме предаде...

и те ме предадоха!

Сърцето продаде...

те- мен изоставиха!

Сама ме остави,

душата болеше.

За миг ме забрави

и спомен кървеше.

Силна, щастлива да бъда...

не искам, не мога!

Ден и нощ себе си съдя,

искам твоята сладка отрова!

Сега съм слаба,

нямам сили да живея.

Сега сърцето ми е сабя,

за да мога хауса да овладея...

Прощално

Защо така ме нараняваш,

другата не искаш да забравиш?

Оставила е тя по теб следи,

живее тя във твойте дни...

Живее във ума ти и в сърцето,

не ми е нужна любовта проклета!

Мен целуваш, за нея мечтаеш,

за нея тъгуваш, за нея ридаеш...

Не искам щастие на сила,

виж ме- толкова нежна и мила.

Какво на мен не ми достигна,

че барикада между нас издигна?

Цялата ти се отдадох,

душата, мислите ти дадох...

Но в съзнанието тя крещеше

и твоето сърце кървеше.

Белег от любов във теб стои,

а раната не спира да кърви...

Върви! Отивай ти при нея,

аз ще продължавам да живея!

В миналото ти върни се,

а бъдещето аз ще гоня...

Със настоящето прости се,

сега сърцето си ще паза с броня!

Силата на времето

Казват "Времето лекува!"...
Колко време нужно е сега?
Но на времето не се робува...
Силна трябва да си и сама.

И тревоги, и раздели преминават.
Всичко се лекува... Запомни!
И грешките жестоки се прощават
и нов живот започваш ти!

След време всичко си забравил,
изчезва белега от тежка рана.
И тъжни спомени далеч оставил,
и вече радостта не е измама.

Да! Времето лекува!
Душевен мир достигаш ти...
Любовта навсякъде върлува...
Щастливо блесват твоите очи!

И когато...

И когато останеш неоценен,

когато жестоко бъдеш ранен,

болката в душата ти гори,

а сърцето не спира да кърви.

И когато ежедневно се бориш,

и с хиляди сълзи се тровиш,

и падаш... и ставаш,

и по пътя продължаваш.

И никой, нищо не може да те спре,

и мъката не може да ти се опре,

и болезнено вървиш по пътя свой,

и живееш с душата на герой.

И когато нищичко не ти остане,

и светът е пълен със забрани,

и сам- не се страхуваш,

и на болката не робуваш.

И когато подкрепа от никой не взимаш,

и когато загубиш всичко, що имаш...

Тогава още по-силен ти бъди,

тогава следвай своите мечти!

В търсене

В търсене на любовта

се лутам по света...

И вятъра дори догоних,

и хиляди сълзи изроних.

Но любовта- дълбоко бе се скрила

и следите към себе си- изтрила.

И пътят за нея бе безкраен,

а силният ми дух- нетраен.

В търсене- много сили изхабих,

но търпението си не изгорих.

И търсех, и чаках, и следях,

и в търсене- себе си разпилях.

Но бях решена- ще я открия,

дори и нож в сърцето да забия.

Ще я срещна, ще я изживея,

дори живота си да пропилея.

И ето, че внезапно я намерих аз,

живях с нея всеки ден и всеки час.

И сега, никога не ще скърбя,

на любовта сърцето си ще даря.

Прости!

Не искам, приятелко моя,
не искам ти да ме предаваш.

Аз да вървя по пътя свой,
а ти сама да ме оставяш.

Тежко ми е! Ти не ме разбираш,

не спя по цели дни заради това.
И сърцето всяка нощ раздираш,
и отблъскваш страшно любовта...

Не искам надалеч да бягаш,

и да страниш от мен не искам.
И не искам ти да страдаш,

и чувства силни да подтискам!

И да пия сама тежко вино,

и да слушам музика сама дори,

и животът да отиде на кино,

и смехът ни да спре да кънти!

Заробила съзнанието

Ти си заробила съзнанието си,
ти и душата си продаде,
ти си загърбила желанията си,
а той на теб какво ти даде?

Ти си му дарила сърцето си,
и тялото си- цялото го даде,
сподели със него мечтите си,
и мислите по него си раздаде!

И живя със него живота си,
и стихове му беше посветила,
и подари му празниците си,
и му показа любовта си цяла!

И го гледаше нежно с очите си,
и кръвта ти течеше за него,
и пак за него проливаше сълзите си,
и вярваше, че цял живот ще си до него!

Но той НЕ заслужава!

Писна ми

Писна ми от щастие въздушно,
писна ми и от усмивките лъжливи.
Писна ми от суета ненужна,
къде са ви емоциите диви?

Кому е нужна красота,
направена излишно, смешно?
По-добре живей във пустота,
гледай на живота "грешно"...

Смей му се и подиграй се на съдбата!
Играй си твоя роля в твоя филм.
Почувствай как лети душата!
Да! Летящият герой си ти във този филм...

Писна ми от безкрайно от глупост море!
Писна ми и простотията да няма край!
Писна ми да няма кой да ме разбере!
Писна ми да търся нереален рай!

Докога

Слънчево е! Но и дъжд вали...

и звукът от тежка капка в локвата кънти.

Пристъпвам бавно, тръгнала наникъде,

далеч от мрачен шум и силни викове.

Единствено гласа на стъпките си чувам

и от нищо аз не се страхувам.

Спокойно е... и тихо е в дъжда,

щастлива ме прави таз самота.

И нищо не търся, нищо не искам,

без цел и без посока вървя.

Снимката ти до сърцето си притискам

и продължавам... вървя ли, вървя.

Не! Излъгах!

Тебе търся, теб желая!

Къде, по дяволите те изгубих?

До мене да си аз мечтая...

Докога ще виждам
образа ти само в локвите?

Не си отивай

Остани до мен!

Не, не си отивай

и спомените сладки

не изтривай...

Остани до мен!

Не бягай от света ми.

Искам да си тук,

да спреш дъха ми...

Остани до мен!

Приказката наша
не забравяй...

Ела и върху мен нови

спомени създавай!

Остани до мен!

Не махай със ръка

за сбогом...

Остани до мен!

Разбери- без тебе аз

не мога...

С теб до края

Хайде! Хвани ме за ръка

и води ме ти по своя път,

да избягаме от тази самота,

да се скрием в някой кът...

Отведи ме на места,

където искаш двамата да сме,

там, където никога не съм била,

там под чистото, синьо небе.

Там ще бъда аз щастлива,

защото само ти ще си до мен,

там ще се почувствам жива,

там ще споделиме своя ден.

И ако наистина щастието срещна,

ще ти бъда длъжна цял живот,

ще бъда с тебе адски "грешна",

ще ти подаря цялата любов...

Пристрастена

И не искам, и не мога вече

да стоя сама и да те гледам отдалече.

И не мога, не издържам вече,

чакам те, търпението ми изтече...

Толкова си независим,

толкова си горд.

Ти за мене си орисан,

единствен си по своя род.

Ти създаден си за мене,

ти не си за друга.

И сърцето ти ще взема,

ще се влюбиш до полуда.

Не! Недей да бягаш...

аз ще те настигна.

И във мене ще повярваш,

страстите ти ще задигна.

Ела и мене ти поискай,

живей единствено за мен.

Чувствата недей подтискай,

остани завинаги във моя плен!

Всичко мое

И усмивка ти ми даде,

и блясък в моите очи,

и огън да гори във мене,

и слънце в моите дни...

И галеше ръцете ми,

и гледаше очите ми,

и целуваше устните ми,

и жадуваше тялото ми...

И превземаше мислите ми,

и докосваше сърцето ми,

и желаеше душата ми,

и крадеше любовта ми...

И искаше живота ми,

и слушаше думите ми,

и разбираше сълзите ми,

и спираше сърцето ми...

И идваше в съня ми,

и беше във мечтите ми,

и влизаше в нощта ми,

и чуваше молбите ми...

И чувстваше тъгата ми,

и спираше дъха ми,

и разбираше страха ми,

и обичаше света ми...

На Тони

Живее тя във собствен свят,

и слънчев, и красив,

светът на хубост е богат,

в него всеки е красив и див.

Грее тя от щастие засмяна,

за нея сякаш е последен всеки миг,

светът и- слънчогледова поляна,

животът с нея е велик!

Тя не търси нищо, никой...

стига и една усмивка само,

търсиш ли утеха- просто я извикай,

в нужда- насреща е приятелското рамо!

Тя е злато, тя е слънце,

ясно вижда пътя, по който върви,

навсякъде оставя на щастието зрънце,

във нея любов и надежда крещи!

Дори на света да остане сама,
тя ще раздава топлина и сила,

ще дарява до безкрая доброта,

ще е още по-сърдечна, по-мила!

Погледът и сякаш те пленява,

красива и блестяща- непрестанно,

и никого не ще да наранява,

до нея благосвовен си постоянно!

Благодаря ти, приятелко нежна,

за всички мигове със теб,

било то весели, било то тъжни,

ти превърна се във моя лек...

Твойто име е Жена!

Знаеш как живота да живееш,

на тебе давам своята душа,

продължавай вечно да се смееш!

Ти...

Нещо в тебе ме привлича,
нещо дърпа ме към теб,
аз по тебе се увличам,
а уж сърцето е от лед!

Ти си хладен, но чаровен,
ти от хубост си отровен,
ти- загадъчен, но ясен,
ти си наркотик опасен!

С теб деня умира...
и нощта се ражда,
за теб умирам
аз от жажда.
С теб денят се изяснява,
с тебе слънцето изгрява!

С теб не спирам
да се чувствам жива...
за теб умирам,
само с тебе съм щастлива!

Ти изгаряш цялото ми тяло,
с тебе времето е сякаш спряло...
Ти си мойта нежна дрога,
вярвай ми- без теб не мога!

Чаканият май

Тръгвам сама...
незнам накъде.

Към безкрайно небе

или необятно море?

Нищо не търся,
нищо не искам.

Тук е само надеждата,
силно до мен я притискам.

Какво ли ще видя,
кого ли ще срещна?

Не искам да зная,
аз само мечтая...

Мечтата е тази,която ме води...

Тя ме пази от непредсказуемостта.

С мене хиляди пътеки ще изброди,

тя ще ме върне в реалността.

Дори и там, където никого не зная,

аз ще продължавам да мечтая.

Дори и сама ще бъда щастлива,

ще срещна мечтата- току що се родила.

И ще я следвам до край,

знам- ще дойде чаканият слънчев май!

Тогава радостта във мен ще разцъфти,

а аз ще преследвам нови мечти!

Барикада

Издигнах барикада

между мене и света...

сега света ще страда,

а аз свободно ще летя!

Ше летя нависоко

между слънце и небе,

в морето ще плувам дълбоко,

но на земята да стъпя- не ще!

Над всички лъжи ще стоя,

с усмивка ще гледам злото в света...

ще се усмихвам вечно, силно,

ще се усмихвам със душа "обилно".

Барикадата ще бъде моя броня,

всяко зло от мене ще прогоня...

само на себе си радост ще дарявам,

защото само себе си истински познавам!

"Приятелка"

Силна, страшна буря,
току що родил се ураган,
но аз не ще да изгоря,
сърцето ми е топъл храм.

Храм на болка и тъга,
които сърдечно приютих...
и аз не ще да съм сама,
нищо че спомените изгорих.

И макар с болката "приятелка" да съм,
макар и крайно тежка да е тя,
макар животът ми да е кошмарен сън,
болката ще ме пази във съня.

Нека дълбоко в сърцето ми се вкопчи...
нека бъда тъжна, нека ме боли,
но бурята падение от мен не ще изкопчи,
бурята никога не ще ме победи...

И тя, "приятелката"- болката
още по- силна ще ме прави,
нищо че изяде до дъно душата,
тя не би могла да ме намрази.

Тя- болката... силно обича ме!
Тя винаги ще е до мен, във мен...
и бурята заедно ще победиме,
защото аз я пазя в моя храм!

Колко още?

Не ги ли виждаш?
В очите ми безброй сълзи се крият.
Недей да бягаш!
Ръцете вечно тебе дирят.
Не го ли чувстваш?
Сърцето ми за теб живее.
Не го ли чуваш?
Гласът във въздуха се рее.
Не го усещаш?
Душата- всичко я боли.
Не го съзнаваш?
Тялото- за теб гори.
Не забелязваш?
Коси и грим за теб оправям.
Не ме ли искаш?
Цялата ти се отдавам.
Не оценяваш?
Мечти и празници на тебе давам.
... Но ти не заслужаваш,
да те обичам аз да продължавам!

Ако някога

Ако някога си ме обичал,

ела при мен, подай ръка!

Ако някога си ме обичал,

ела и усмихни се от душа!

Ако някога бил си влюбен в мен,

искай ме сега, цялата вземи ме!

Искай ме, да дойда в твоя плен,

от любов сега ти умори ме!

Ако някога истински си бил до мен,

не само физически, а наистина,

ела и подари ми своя светъл ден,

дай ми своята блестяща истина!

Кълна се!

Ще се променя...

и по-добра ще бъда,

и кураж на себе си ще подаря,

и за грешките си ще се съдя.

Ще бъде трудно новото начало,

но ще се променя- кълна се!

Всяка трудност ще посрещам смело,

притежавам много сила и ценя се.

Знам коя съм и защо живея

и знам, че много пъти аз греших...

и сълзи по трудната промяна ще пролея,

но ще бъда нов човек- реших!

Отидох там, където не трябваше,

срещнах хиляди неща- лоши и добри,

постъпвах глупаво, а не биваше,

и на хора невинни сторих злини.

От реалността бягах далече,

буквално от всичко опитах,

черният живот жестоко ме повлече,

без цел и посока навсякъде тичах.

И незнаех, че пътя е грешен,

и не спирах по него да вървя,

и упрека ти ми изглеждаше смешен,

и не спирах ежедневно да се тровя.

Тогава всичко ми харесваше,

всичо беше като на шега

и ти ядосан ми крещеше,

ала аз не можех да те разбера...

Не можех или не исках? Незнам!

Знаех само, че живея в розов свят.

Сега, последните си сили ще отдам,

на света да видя истинския цвят!

Със своята събда се сблъсках

и разбрах- съвсем различен е живота.

От съвети главата си пръснах,

но на нови грешки не сложих хомота!

Дрога, пиене, сутришно прибиране...

В новия ми свят непознати ще са тез неща.

На истинските хора ще започна аз издирване.

Ще постигна ли промяна? Чудя се сега...

Дали ще имам сили да успея,

да пречистя душата си от мисли грешни,

дали ще мога да се овладея,

да се откажа от навици смешни?

Да! Ще мога!

Да! Трудно ще е, тежко ще боли!

Да! Но притежавам воля!

Да! Ще сбъдна своите мечти!

Казвам "Старт" на моята промяна,

защото себе си обичам...

На грешките си слагам знак "Забрана".

Тук и Сега се заричам!!!