Ако е грях... прости ми!

Грях ли е това, че те забравих,

че всичките ти снимки изгорих,

че хиляди грешки аз направих,

че да те обичам аз се уморих?

Грях ли е, че очите ми не искат да те виждат,

че тялото за тебе вече не гори,

че всичко в мен те ненавижда,

че сърцето от любов... и то се умори!?

Грях ли е, че виждайки те... виждам "еди кой си",

че за мене вече си просто непознат?

Да! За мене ти си "еди кой си"...

Не съществуваш вече в моя свят.

Грях ли е, че забравих името ти,

че спрях завинаги да те обичам,

че не помня даже погледа ти,

че спрях "липсваш ми" да го изричам?

Грях ли е, че нов живот започнах да живея,

че престанах в теб да вярвям,

че непрестанно искрено се смея,

че "Обичам те" на друг го казвам!??

Ако е грях... прости ми!