Чаканият май

Тръгвам сама...
незнам накъде.

Към безкрайно небе

или необятно море?

Нищо не търся,
нищо не искам.

Тук е само надеждата,
силно до мен я притискам.

Какво ли ще видя,
кого ли ще срещна?

Не искам да зная,
аз само мечтая...

Мечтата е тази,която ме води...

Тя ме пази от непредсказуемостта.

С мене хиляди пътеки ще изброди,

тя ще ме върне в реалността.

Дори и там, където никого не зная,

аз ще продължавам да мечтая.

Дори и сама ще бъда щастлива,

ще срещна мечтата- току що се родила.

И ще я следвам до край,

знам- ще дойде чаканият слънчев май!

Тогава радостта във мен ще разцъфти,

а аз ще преследвам нови мечти!