Докога

Слънчево е! Но и дъжд вали...

и звукът от тежка капка в локвата кънти.

Пристъпвам бавно, тръгнала наникъде,

далеч от мрачен шум и силни викове.

Единствено гласа на стъпките си чувам

и от нищо аз не се страхувам.

Спокойно е... и тихо е в дъжда,

щастлива ме прави таз самота.

И нищо не търся, нищо не искам,

без цел и без посока вървя.

Снимката ти до сърцето си притискам

и продължавам... вървя ли, вървя.

Не! Излъгах!

Тебе търся, теб желая!

Къде, по дяволите те изгубих?

До мене да си аз мечтая...

Докога ще виждам
образа ти само в локвите?