До край

Да те забравя - как ли бих могла?
Ти, който ме научи да обичам.
След толкова години, тук, сама,
не спирам в тебе да се вричам...

На лентата, във сетния си миг,
"сбогом" ще прошепна, просълзена.
Ще се взирам в светлия ти лик,
ще умра от обич изтощена.

От небето аз ще те закрилям,
макар и да боли, че ме забрави.
Спомени прекрасни ще събирам,
ах, ти най- щастлива ме направи!

Първата любов със теб усетих,
беше като приказка вълшебна.
Сили да простя едва намерих...
и "Обичам те"
е думичката ми последна!