Тогава, когато ...

Тогава, когато всичко беше идеално..
Тогава, когато слънцето не спираше да грее..
Тогава, когато чистият дъжд изтриваше
фалшивите маски от лицата на хората..
Тогава, когато ние бяхме истински..
Тогава, когато не спирахме да се смеем..
Тогава, когато всеки миг разбирахме
кои сме и защо сме тук..
Тогава, когато се гледахме очи в очи
и се радвахме на тишината..
Тогава, когато целия свят беше наш..
Тогава, когато лежахме на онази поляна и
нежно преплитахме ръцете си..
Тогава, когато радостта върлуваше навсякъде..
Тогава, когато се чуствахме истински живи..
Тогава, когато усещахме всеки удар на сърцето си..
Тогава, когато денят ни идваше и си отиваше с усмивка..
Тогава, когато сякаш всеки ден се раждахме отново..
Тогава, когато заспивахме, очаквайки с нетърпение "утре"..
Тогава, когато сънят ни беше ясен и спокоен..
Тогава, когато очите ни блестяха толкова силно, все едно
са красиви звезди в далечното, необятно небе..
Тогава, когато имахме нужда просто да съществуваме..
Тогава, когато нищо не ни липсваше,
а всъщност нямахме никак много..
Тогава, когато срещнахме и нея- любовта..
Тогава, когато знаехме, че доброто живее в нас..
Тогава, когато надеждата никога не си отиваше..
Тогава, когато сълзите ни бяха чуждо понятие..
Тогава, когато не знаехме какво е самота..
Тогава, когато тичахме неуморимо и гонехме
страстния летен вятър..
Тогава, когато с телата си усещахме дори
всяка частица от времето..
Тогава, когато стояхме на онази нашата пейка в парка..
Тогава, когато забравяхме за болките..
Тогава, когато оптимизъм пръскаше сърцата ни..
Тогава, когато смело заставахме пред трудностите..
Тогава, когато минавахме заедно през дъгата..
Тогава, когато постоянно мечтаехме..
Тогава, когато безгрижно бродихме из планините..
Тогава, когато си играехме на "най-веселата усмивка"..
Тогава, когато наивно брояхме звездите..
Тогава, когато играехме роли в собствения си филм..
Тогава, когато аз знаех кой си ти и ти знаеше коя съм аз..
Тогава, когато понасяхме всеки шамар на живота..
Тогава, когато просто спирахме да мислим..
Тогава, когато и вярата не угасваше..
Тогава, когато искахме да променим света..
Тогава, когато не преставахме да си даряваме радост..
Тогава, когато пазехме всеки спомен дълбоко в съзнанието си..
Тогава, когато ме караше да се усмихвам или да плача от щастие..
Тогава, когато компромисът имаше значение..
Тогава, когато ти посвещавах стихотворения..
Тогава, когато ме държеше за ръка и ме зареждаше със сила..
Тогава, когато времето сякаш спираше..
Тогава, когато всичко беше красиво..
Тогава, когато вълшвбната приказка на живота не свършваше..
Тогава, когато можехме да казваме "Обичам те, Благодаря, Прости"..
Тогава, когато просто обичахме..
Тогава бях щастлива!