Прощално

Защо така ме нараняваш,

другата не искаш да забравиш?

Оставила е тя по теб следи,

живее тя във твойте дни...

Живее във ума ти и в сърцето,

не ми е нужна любовта проклета!

Мен целуваш, за нея мечтаеш,

за нея тъгуваш, за нея ридаеш...

Не искам щастие на сила,

виж ме- толкова нежна и мила.

Какво на мен не ми достигна,

че барикада между нас издигна?

Цялата ти се отдадох,

душата, мислите ти дадох...

Но в съзнанието тя крещеше

и твоето сърце кървеше.

Белег от любов във теб стои,

а раната не спира да кърви...

Върви! Отивай ти при нея,

аз ще продължавам да живея!

В миналото ти върни се,

а бъдещето аз ще гоня...

Със настоящето прости се,

сега сърцето си ще паза с броня!