Нов живот

Усмихвам ти се лицемерно...

Мислиш си, че влюбена съм в теб.

Но щастието ми е неземно.

Намерих аз за тебе вече лек.

Страдах дълго, бях сломена.

Разбрах - всичко било е на шега.

Душата ми - и тя е изтощена.

Радостта ми бе една лъжа.

Любов несподелена в мен крещеше,

искаше да вземеш къс от нея.

Но ти избяга, надалеч стоеше,
а не спирах аз за тебе да живея.

Да дариш една усмивка исках само,

един топъл поглед, един жест мил.

А ти отказа се от мен тъй прямо,

чувствата дълбоко в себе си бе скрил.

Но сега, приказката промени се.

Аз за себе си живея, НЕ за теб.

Слънцето в деня ми мрачен появи се.

Обещах си и ето, че намерих лек.

Лягам си и се събуждам със усмивка.

Наново сякаш започнах да живея.

Осъзнавам, че съм голяма щастливка.

На старите си грешки аз се смея.

Усмихвам ти се лицемерно...

Още мислиш, че съм влюбена в теб?
Сега, приятелю, Сбогом ти казвам.

Сега, сърцето ми не е от чувства, а от лед.