
Иска ми се да не бях те срещала,
Да не бях съзряла твоите очи,
Иска ми се да не бях се влюбвала,
Да си бях спестила хиляди сълзи.
Несподелени чувства глухо притаявам
В тайника на моето сърце.
Свеж и весел поглед лицемерно си придавам,
А всъщност чакам те с наивност на дете.
Но само самотата чука на вратата
И като звяр ме блъска болката позната.
Страх го е сърцето да отвори.
Радостта за мен очите си затвори.
Знаех,че ще бъда наранена.
Знаех,че след края ще боли.
Знаех,че ще бъда раздвоена,
Но избрах да бъдеш с мене ти.
Трудно ще ми е да те забравя.
Болезнени спомени връщат се в мен.
Раната следи в душата ми оставя.
Мисля аз за тебе всеки ден...
А всъщност чакам те с наивност на дете.
Но само самотата чука на вратата
И като звяр ме блъска болката позната.
Страх го е сърцето да отвори.
Радостта за мен очите си затвори.
Знаех,че ще бъда наранена.
Знаех,че след края ще боли.
Знаех,че ще бъда раздвоена,
Но избрах да бъдеш с мене ти.
Трудно ще ми е да те забравя.
Болезнени спомени връщат се в мен.
Раната следи в душата ми оставя.
Мисля аз за тебе всеки ден...
Няма коментари:
Публикуване на коментар