05 март 2009

Сама


И ти ме предаде...
и те ме предадоха!
Сърцето продаде...
те- мен изоставиха!
Сама ме остави,
душата болеше.
За миг ме забрави
и спомен кървеше.
Силна, щастлива да бъда...
не искам, не мога!
Ден и нощ себе си съдя,
искам твоята сладка отрова!
Сега съм слаба,
нямам сили да живея.
Сега сърцето ми е сабя,
за да мога хауса да овладея...

1 коментар:

MARIAALMISHEVA™ каза...

Искам да съм честна- като изпълнение стихотворението не ми харесва. Но това, което ми харесва е темата. Ако искаш да го продължиш, нека следващото ти се казва "Каквото си постелеш на такова ще легнеш" и след това едно "Понякога трябва да се извиниш". ;)